Agile Methodology

Извинявам се предварително на тези, които нито разбират какво е това, нито имат някакъв досег с него.

Какво е Agile методологията за по-успешно, по-възприето от бизнеса програмиране?

Главното в случая е The Business. Бизнесът не е просто единица, не е просто участник в развитието на software-а, той е единицата даваща пари, единицата решаваща кое да се implement-ира и кое не, той е единицата, която дава приоритети на нещата, които стоят в торбата с «неща, които трябва да се направят». Той е единицата, която обикновено не разбира абсолютно нищо от програмиране или т.нар. вече development и именно заради това ни в клин ни в ръкав от време на време те учудва с бизнес решенията си. Бизнесът е онова звено, с което ти – обикновеният програмист, всъщност не можеш да контактуваш, но в същото време е нормално същият този Бизнес да ти “презентира” “презентации”, в които ти дава да разбереш, че всеки “feedback” е добре дошъл.

Кой е Бизнесът? Имайки предвид йерархията на дадена фирма., бизнесът може да бъде представляван от твоите директни преки ръководители или едно ниво над твоите нормално преки ръководители. Т.е. Преките ръководители обикновено все още не са заболели от бознес болестта, до като тези на по-горните нива са не просто заразени, а тяхната болест вече дори е заразна.

След като разсяснихме какве представлява Бизнесът за нашия анализ, следва да продължим.

Какво е Agile методологията или поне какво аз разбрах, че е от близките си срещи от трети вид с нея.

Това е методология, чрез която Бизнесът следи какво прави development отдела. Методология, която налага ограничен брой софтуерни продукти за проследяване на задачите, които програмистите са ангажирани да изпълнят. И не на последно място, а може би на първо, начин по който работа, която предполага креативност, наличие на муза и вдъхновение да бъде сведена до метод за изчисляване на норма на доходност като например брой изкопани картофи, брой предадени щайги и т.н.

Кое според мен не работи? Прекалено много модели на подражание; Прекалено много време за анализ; Неосъзнаване на ценността на времето;

Защо смятам така?

Модели на подражание – това е даже смешно. Канят се какви ли не консултанти, на които се плащат какви ли не количества пари. Тук е момента да отбележа, че огромен процент от консултантите са същите паразити като да речем агентите недвижими имоти – получават пари за никаква свършена работа.

Време за анализ – за двуседмична итерация за мен е абсурдно цял един ден да бъде отделен и похабен за срещи облужващи бизнеса и обсъждането на това какво ще правим през следващите две седмици.

Ценността на времето – как да го кажа отново – ако сме програмисти, нашето времето трбва да е ангажирано с приграмиране, а не с изчисляване на това, колко би отнела дадена задача, колко би отнело тестването й и т.н. в което нямаше да има нищо лошо, ако не отнемаше по 1 цял ден на всеки 2 седмици.

И пак се връщаме на Бизнеса.

Явно Бизнесът е изключително тъпа единица, за да има нужда от подобна абсурдна система са контрол на подчинените си. Ако те си вършат работата без подобен абсурден картофен контрол, Бизнесът определено ще го усети, ако ли не… ще има уволнения най-вероятно.

Обаче Бизнесите в днешно време не са разсъдливи, а по-скоро паникьосани, нетрезво мислещи, уплашени, стремящи се към свръх печалба, стремящи се към свръх контрол.

Agile – Evil – Осъзнайте се на време!!!

П.П. Много е жалко да гледаш как достатъчна част от колегите ти са изпаднали в душевен оргазъм от поредния Agile Workshop…

Сигурно съм пропуснала някои аргументи и приветствам всеки, който може да ги допълни!