Ogy Majer's Blog

Има моменти, в които ме обзема някакъв бяс. От безсилие. Налагат ми се някакви неща, с които аз не съм съгласна, но реално нищо не мога да направя.
Какво ме вбесява сега? Поредната глупост с отработването. 31-ви декември щяло да бъде „почивен” ден. Е, кое му е почивнато, като ще го „отработваме” на 19-ти, събота?
Аз съм си избрала професия. Договорила съм си някакви условия на работа. Работната ми седмица е 40-часова и се състои от 5 работни дни. Имам някакво чувство, че това в Кодекса на труда е ясно регламентирано. Е, как тогава изведнъж някакви идиоти, които нито си спазват работното време, нито особено много работят, когато благоволят да отидат на работа, та как изведнъж тия хора ще ми налагат да работя 48 часа, 6 дни за една седмица?

1. Човек, който е свикнал на нормираната си работна седмица, на 6-тия ден изобщо не е продуктивен;
2. Следващият един мизерен ден почивка изобщо не му е достатъчен на същия този трудещ се човек;
3. Не стига, че хем се е преуморил, хем не си е починал, ами го чака нова 5-дневна работна седмица и чак тогава той има право да почине по-нормално. А през новата 5-дневна работна седмица той пак не е особено продуктивен;
4. Аз съм избрала какво да правя в почивното си, свободно време. Например – посещавам уроци по френски, регулярно – всяка събота и всяка неделя по 3 астрономически часа. И как ще стане тогава тази работа – ще отида на курс на 31-ви ли? За да мога да работя на воля на 19-ти? Мда, ама Френският институт работи по календар, в който се зачитат празници, а не измислени мостове, стълби и други подобни и си мисля, че не е само той.

Защо питам аз на мен ще ми се нарушават правата да избирам какво да правя в свободното си време? Защо питам аз на мен ще ми се създават неудобства да разполагам със собственото си свободно време? Защо питам аз трябва да бъда принуждавана да използвам платения си отпуск, за да изпълня планирани ангажименти? Защо продължавам да питам аз не може всеки да реши иска ли или не иска да ползва отпуск в ден, който си е работен по принцип и да продължи сам да решава какво да прави със свободното си време в ден, който си е по принцип почивен?

Толкова ми мирише на комунизъм тая цялата глупост с отработването, че няма на къде повече. Както преди са налагали на хората да ходят на бригади, да копаят Софийското море (виж Задочните репортажи на Георги Марков) във време, в което управляващите решат, така е и сега. Т.е. дали е Единствената свещена партия или някоя от многото партии, все управляващите налагат кога по някакви причини ще се работи в почивно или ще се почива в работно време или пък ще се строи някаква комунистическа глупост и в работно и в почивно време.

Няма ли някой в някой прекрасен ден да се поусети, че това е нарушаване на човешките ни и граждански права???

Да спазваме задълженията и да търсим правата си!

Ако искаме децата ни да живеят, а не просто да съществуват в България, трябва да имаме позиция за нещата, които се случват тук. Трябва не само да имаме мнение, а и да го изразяваме без страх. Трябва да знаем правата и задълженията си. Да търсим първите и да спазваме вторите. Иначе няма да се получи.

Не знам дали имам думи да го опиша … Не точно случката, не точно нападението от улични кучета, а всичко, което се случва с нас. Защото кучета, които свободно бродят и правят каквото им характера поиска, са следствие от всичките тези 20(65) години. Много хора ми се смееха, че ще търся правата си, но аз бях твърда – писна ми. Писна ми от неспазване на закона, писна ми от незнание на закона, писна ми от своеволия. И определено ми писна от пасивност и примирение. Интересно ми е, ако на някой управляващ детето му бъде нападнато и нахапано от улично куче, какво ще направи. Гледала съм снимки в интернет на детенце, на което три четвърти от дупето му беше заличено! Чета как момиченца ги изяждат кучета! Може би не трябва да се чудя какво биха направили господата управляващи, защото те имат черни лъскави коли (а вече и с цвят на сьомга), за да водят децата си по скъпи частни училища и най-вероятно няма да се чудят как да реагират на подобно нещо. Вече дори не се възмущавам, вече се научих, че в тази “държава” е така.

Обикновените хора понякога ходят да гласуват. Не за определени закони, а за определени представители, които да напишат тези закони. Не дори и да ги тълкуват, само да ги напишат. Ние обикновените граждани нямаме право да се справим сами с подобни агресивни улични кучета, защото Законът ни забранява. Защото не било хуманно. А хуманно ли е нас да ни ядат? Какво е “хуманно”? Тази дума не произлиза ли от думата човек? Кое е човечно тогава – кучета да ядат хора и те да си мълчат и да нямат право да се защитят или хора, които се защитават от агресивни кучета? И тук биха ми задали въпроса какво е “доказано агресивно куче”. Ами такова, което редовно, държа да отбележа – редовно, си напада с цел захапване, работещи в дадена офис сграда. В продължение на доста време. “Доказано агресивно куче” е това, за което хората звънят в Софийска община и Екоравновесие, за да подадат сигнал, че има нещо нередно, нееднократно! Да, не е редно, докато някой обикновен човек отива на работа всеки ден, някакво съвсем обикновено улично куче да въздейства, всеки ден, съвсем обикновено върху трудещия се обикновен гражданин с цел – да се нахрани, да потуши агресията си от гадния живот … и аз не знам. Знам само, че живея в град, намиращ се в нещо, което смее да се нарече държава. И такива неща не би трябвало да се случват. Не живея в някоя джунгла на хиляди километри от цивилизацията.

В заключение ще кажа само, че от части ми е трудно да повярвам, че в нашата държава все още има институции, които си вършат работата – съдийството на Софийския Административен и на Върховния административен съд. Въпреки странното присъствие на “прокурор” на първото дело. Каква работа имаше тази страна и кого защитаваше? Аз се явих с адвоката си, който в случая имаше ролята на обвинител, защото аз обвинявах Столична община в неспазване на задълженията й. Столична община прати адвокат, който да ги защитава. Следователно двете страни са представени. А прокурорът? Кого представлява той? И кого иска да убеди, че е арбитър, имайки предвид, че по един особено нескрит и абсурден начин се опитваше да омаловажи задълженията на общината и дори да я оневини. Радвам се също така, че има адвокати, които имат гражданска позиция и поемат дела не, за да правят пари, а за да търсят справедливост.

П.П. Заглавието било сменено, защото било клише. Те са сложили такова заглавие, с което все едно аз акцентирам върху това колко много ми е писнало, а не акцентирам върху това какво поощрявам хората, както казах в БНТ в петък.

П.П.П. Да уточня – подразнена съм, защото 1-во не виждам причина да се променя толкова, а аз ясно заявих, че давам този текст само при условие, че бъде публикуван така, както аз съм го написала; и 2-ро да бяха ми го върнали с редакцията, за да им кажа, че се отказвам.

П.П.П.П.

Това оставих като коментар под публикацията на „моето“ мнение в сайта на 24 часа:

„Уважаеми 24 часа, лично заявих на г-ца Силвия Гурмева, че давам този текст, написан от мен, единствено при условие, че не бъде променян. Т.е. ако не Ви харесва – няма публикация. Мислех, че сме се разбрали като интелигентни хора, но явно не сме. Изключително ми е неприятно, че си позволявате да пишете моето име под текст, който реално не е мой. И смятам, че трябваше да ме уведомите какво мислите да правите и как да редактирате, ако го бяхете направили, щях да Ви кажа, че при това положение, се отказвам да ви предоставям кавото и да било!
И това след като написахте статия, в която имаше някакво количество съчинени от Вас неща! Благодаря Ви, че така опорочавате важното за мен търсене на справедливост!

Успешен ден в отразяване на „новините такива, каквито са“!

Огняна Маджарова“

За да излезе статията в 24 часа, адвокат Разбойникова, която ме представлява, е споделила моя случай с журналистка, която е щяла да пише по друг неин случай. Аз се видях с тази журналистка, разказах й каквото можах за времето, за което се видяхме и чаках с нетърпение статията.
Към 20ч вечерта на същия ден, тя ми се обади, за да ми каже, че статията вече е публикувана в електронното издание на вестника и на следващия ден ще се появи и в печатното. Личното ми мнение за заглавието е меко казано лошо: „Наръфана от помияри осъди София”. Необходимо ли беше питам аз да слагаме такова гнусно крещящо заглавие? Ами не, не беше. Имам лошо мнение за по-голямата част от българските вестници, в които „крава застреля полицай”, в които „наръфани от помияри” правят нещо. Винаги съм вярвала, че българският език е достатъчно богат, за да се използват правилните думи. Винаги съм мислела, че журналистите трябва да владеят едно по-високо ниво на изразяване и да използват думи като „нападнат” или „нахапан”, а не „наръфан”, „улично куче” или „бездомно куче”, а не „помияри”. И до ден днешен смятам, че структуририрането на изреченията в българския език е въпрос на книжовност и образованост, а не на „тъй ми звучи по-крещящо”. Защото човек ще се зачуди как кравата е успяла да хване пушката и да стреля по полицай и като започне да чете статията, ще разбере, че всъщност „полицай застреля крава”, а „крава беше застреляна от полицай”. Страдателен залог, мили журналисти. Тази вашата реч аз и като малка не съм я можела, просто защото е неправилна, а аз съм достатъчно добре с българския език.

Освен отвратителното използване на изразни средства, статията на 24 часа не ми  хареса и защото не беше вярна. Т.е. в основата си да – улични кучета ме нахапаха и аз осъдих Столична община. Но нито са ме шили в Пирогов, както в статията пише, нито съм се връщала от собствения си офис, както също пише, нито цитатите са излезли наистина от моята уста. Защо беше нужно да се виждаме и аз да разказвам, след като те после си съчиняват? Споделих мнението си с журналистката и тя нещо много се притесни, та много дълго ми се извиняваше.

Междувременно ме беше поканила да напиша нещо за някаква рубрика лично мнение. Съгласих, но при условие, че текстът бъде публикуван така, както съм го написала, ако не им харесва, няма да публикуваме нищо. Тя се съгласи. Пратих й текста и му сложих заглавие по нейна молба.

Какво мислите виждам днес? Статията ми я има под категория Анализи в електронното издание. Заглавието е сменено. Текстът е разместен, леко орязан и просто в този вид, не е това, което аз съм казала. Разбирам да има редакция, но мислих, че ясно казах с какво съм съгласна и с какво не. И сега ще ми предлагат хонорар – ами мерси, ама няма нужда. След като така непрофесионално си вършите работата и вземате пари за това, аз не искам да участвам и за този текст, който не е мой, да ми плащате.

Изключително съм подразнена от тази пезпардонност. Никой не се свърза с мен, от петък до днес, да ми покаже какви промени смятат да направят и дали аз съм съгласна.

Отдавна не чета вестници, нито ще почна да чета. Но за първи път се сблъсках лично с малко информация от кухнята. Бих разбрала някой млад журналист, който се опитва да започне кариерата си и приема подобни редакции и налагане на стил. Но не мога да оправдая хора, които така си работят по принцип и смятат, че това е „ОК”.

П.П. В следващия пост ще публикувам моето лично мнение, така както го предоставих аз на 24 часа. Ето го и МОЕТО ЛИЧНО МНЕНИЕ, нередактирано.